84 Truth, Beauty, Goodness Quotes (Bulgarian)

Home Forums Study Aids & Resources 84 Truth, Beauty, Goodness Quotes (Bulgarian)

Viewing 1 post (of 1 total)
  • Author
    Posts
  • #29782
    Rick Warren
    Rick Warren
    Participant

    Осемдесет и четири Цитати за истината, красотата и добротата

    1.  Божествеността се разбира от създадените същества като
    истина, красота и добродетел; съотнася се в личността като любов, милосърдие и
    служене; разкрива се на неличностни нива като правосъдие, могъщество и
    пълновластие. (3.4) 0:1.17

    2.  Богът на всеобщата любов разкрива себе си във всяко от
    своите създания, без изключение, като използва цялата способност на създанието за
    духовно постигане на ценностите на божествената истина, красота и
    добродетел. (26.7) 1:4.5

    3.  Бог е много повече, отколкото личността – такава, каквато е
    тя в човешкото разбиране; той излиза далеч отвъд пределите даже на възможната
    представа за свръхличност. Но съвършено безполезно е да обсъждаме такова
    непостижимо понятие като “божествена личност” с материалните създания, чийто
    предел на представите за реалността на съществото се заключава в идеята и
    идеала за личност. Най-висшата възможна концепция на Всеобщия Създател при
    материалното създание се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената
    представа за божествена личност. Затова, макар че вие вероятно знаете, че
    Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личност, вие
    също така добре знаете, че той никак не може да бъде нещо помалко от вечна,
    безкрайна, истинска, добродетелна и прекрасна личност. (27.4) 1:5.2

    4.  Понятието за истината може да се разглежда отделно от
    личността, понятието за красотата може да съществува без личност, но
    представата за божествена добродетел е постижима само по отношение на
    личността. Само личността може да обича и да бъде обичана. Даже красотата и
    истината биха били лишени от надеждата за продължаване на живота, ако те не
    бяха атрибути на личностен Бог – един любящ Баща. (31.3) 1:7.3

    5. Във физическата вселена можем да наблюдаваме божествената
    красота, в света на разума – да постигаме вечната истина, но добродетелта на
    Бога се открива само в духовния свят на личния религиозен опит. В своята
    истинска същност религията е доверие към добродетелта на Бога чрез вярата в
    него. Във философията Бог може да бъде велик и абсолютен, даже разумен и
    личностен, но в религията Бог е длъжен да бъде и нравствен; той трябва да
    бъде добродетелен. Човекът може да се бои от великия Бог, но доверие и любов
    той изпитва само към един добър Бог. Тази доброта на Бога е част от неговата
    личност и може да бъде напълно разкрита само в личния религиозен опит на
    вярващите Божии синове. (40.5) 2:6.1

    6.  Лъжливото материалистическо учение е готово да отреди на
    човека участта на отшелник във вселената. Такова частично знание е
    потенциално зло: в такова знание има както добро, така и зло. Истината е
    прекрасна, тъй като тя едновременно е пълна и симетрична. Когато човек търси
    истината, той се стреми към това, което е божествено реално. (42.5) 2:7.4

    7.  Осъзнаването на висшата красота е откриването на реалността
    и интегрирането ú: осъзнаването на божествената добродетел във вечната
    истина е пределна красота. Даже очарованието на човешкото изкуство се състои
    в хармонията на неговото единство. (43.1) 2:7.8

    8.  Огромната грешка на юдейската религия беше нейната
    неспособност да свърже добродетелта на Бога с опитните научни истини и с
    вълнуващата красота на изкуството. С развитието на цивилизацията, поради
    това, че религията неблагоразумно продължи да придава прекомерно значение на
    добродетелите на Бога при относително изключване на истината и пренебрегване
    на красотата, хората с определен начин на мислене започнаха все почесто да
    се отвръщат от абстрактната и изолирана представа за изолираната добродетел.
    Обособеният, нарочен морал на съвременната религия, която е неспособна да
    задържи привързаността и предаността на много хора на двадесети век, би
    могла да се възроди, ако в допълнение към своите морални наставления отдава
    дължимото внимание на истините на науката, философията и духовния опит, а
    също така и на красотата на физическото творение, обаянието на разумното
    изкуство и величието на придобиването на истински характер. (43.2) 2:7.9

    9.  Религиозното предизвикателство на тази епоха е отправено
    към тези далновидни и прогресивни мъже и жени, които, като притежават
    духовна проницателност и се опират на разширените и безупречно интегрирани
    съвременни представи за космическата истина, вселенската красота и
    божествената добродетел, биха се решили да създадат нова и привлекателна за
    хората философия за живота. Такъв нов и праведен поглед към нравствеността
    ще привлече всичко хубаво, което е в умовете на хората, и ще ги накара да
    проявят всичко най-добро, което е в техните души. Истината, красотата и
    добродетелта са божествени реалности и успоредно с възхода на човека по
    стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече се
    координират и обединяват в Бога, който е любов. (43.3) 2:7.10

    10.  Всяка истина – материална, философска или духовна, е
    толкова прекрасна, колкото и добродетелна. Всяка истинска красота –
    материално изкуство или духовна симетрия, е толкова истинска, колкото и
    добродетелна. Всяка неподправена добродетел – лична нравственост, социална
    справедливост или божествена опека, е колкото истинска, толкова и прекрасна.
    Здравето, здравият ум и щастието са обединения на истината, красотата и
    добродетелта в тяхното сливане в човешкия опит. Такива нива на ефективен
    начин на живот се появяват чрез обединяването на енергийните, идейни и
    духовни системи. (43.4) 2:7.11

    11.  Истината обединява, красотата привлича, добродетелта
    укрепва. И когато тези реални ценности се съгласуват в личностния опит, то
    резултатът е преход към ново ниво на любовта, обусловен от мъдрост и
    определен от преданост. Истинското предназначение на всяко вселенско
    просвещаване се заключава в това, да спомага за подобрата координация на
    изолираното дете на световете с разширените реалности на неговия нарастващ
    опит. На човешко ниво реалността е крайна, на върховните и божествени нива
    тя е безкрайна и вечна. (43.5) 2:7.12

    12. Божественото всемогъщество е в съвършенство съгласувано с
    останалите атрибути на личноста на Бога. В своето духовно проявление във
    вселената могъществото на Бога обикновено е ограничено само от три условия
    или ситуации:

    1. От природата на Бога, особено от неговата безкрайна
    любов, истина, красота и добродетел.

    2. От волята на Бога, от неговата милосърдна опека и
    бащинско отношение към личностите на вселената.

    3. От закона на Бога, от праведността и справедливостта на
    вечната Райска Троица. (48.3) 3:2.11

    13.  На усъвършенстването на божествената вселена е присъщо
    пълно разбиране на истината, красотата и добродетелта. За обитателите на
    световете на Хавона потенциалът на нивата на относителните ценности не е
    нужен като стимул за избор; такива съвършени създания са способни да виждат
    доброто и да го избират в условията на пълно отсъствие на контрастни или
    стимулиращи работата на мисълта нравствени ситуации. Но по своята нравствена
    природа и духовен статут всички тези съвършени същества са такива по силата
    на факта на своето съществуване. Те са се сдобили с емпирично развитие само
    в пределите на присъщия им статут. Смъртният човек придобива даже своя
    статут на кандидат за възвисяване чрез собствената си вяра и надежда. Всичко
    божествено, в което прониква човешкият разум и което придобива човешката
    душа, е емпирично постижение; то представлява реалност на личния опит, а,
    следователно – уникално притежание, в противоположност на вродената
    добродетел и праведност на безгрешните личности на Хавона. (52.2) 3:5.16

    14. Юдеите основаха своята религия на добродетелта, гърците –
    на прекрасното; и двете религии търсеха истината. Иисус проповядваше за Бога
    на любовта, а любовта обхваща цялата истина, красота и добродетел. (67.4) 5:4.6

    15.  Зороастризмът се основава на нравствеността, религията на
    индусите – на метафизиката, конфуцианството – на етиката. Иисус преживяваше
    религия на служенето. Всички тези религии са важни, тъй като те са действено
    доближаване до религията на Иисус. Религията е призвана да стане реалността
    на духовното обединение на всичко добродетелно, прекрасно и истинско, което
    съществува в човешкия опит. (67.5) 5:4.7

    16. Така както поклонението на вярващите синове на
    еволюционните светове помага да се удовлетвори любовта към Всеобщия Баща,
    така и възвишеното преклонение на създанията на Хавона утолява съвършените
    идеали на божествената красота и истина. Както смъртният човек се стреми към
    изпълнение на Божията воля, така и тези същества на централната вселена
    живеят за това, да отговарят на идеала на Райската Троица. В самата си
    същност те са Божията воля. Божията добродетел извиква радост в човека,
    божествената красота предизвиква ликуване в обитателите на Хавона; както те,
    така и другите се ползват с благотворната свобода, присъща на живата истина. (157.5) 14:4.13

    17.  В Синовете-Създатели любовта на Всеобщия Баща се слива с
    милосърдието на Вечния Син и се разкрива на локалните вселени в
    съзидателното могъщество, преданото служене и мъдрото пълновластие на
    Михаиловците. В Синовете-Арбитри милосърдието на Вечния Син, обединено със
    служенето на Безкрайния Дух, се разкрива на еволюционните сфери в деянията
    на Авоналовците – в тяхното съдене, служене и посвещения. В Троичните
    Синове-Учители любовта, милосърдието и служенето на трите Райски Божества са
    съгласувани на върховно пространствено-времево ниво на ценности и се
    проявяват във вселените като жива истина, божествена добродетел и истинска
    духовна красота. (232.6) 20:10.3

    18.  Красотата, ритъмът и хармонията са интелектуално свързани
    и духовно родствени. Истината, фактите и взаимоотношенията са интелектуално
    неразделими и свързани с философските понятия за красотата. Добродетелта,
    праведността и справедливостта са философски взаимосвързани и духовно
    преплетени с живата истина и божествената красота. (507.3) 44:7.2

    19.  Космическите понятия за истинска философия, изображението
    на небесното изкуство или опитът на смъртния да опише човешката представа за
    божествена красота никога не ще доставят пълно удовлетворение, ако такива
    стремежи към прогрес останат необединени. Такова изражение на божественото
    подбуждане в развиващото се създание може да бъде интелектуално истинско,
    емоционално прекрасно и духовно полезно, но истинска душа ще се появи в
    такова изражение само тогава, когато тези реалности на истината, значенията
    на красотата и ценността добродетели бъдат обединени в жизнения опит на
    твореца, учения или философа.(507.4) 44:7.3

    20.  Тези божествени качества са съвършено и абсолютно
    обединени в Бога. И всеки познал Бога човек или ангел притежава потенциала
    на неограниченото самоизражение на все по-високи нива обединено
    самовъплъщение благодарение на нескончаемото придобиване на Богоподобие –
    емпиричното сливане на вечната истина, всеобщата красота и божествената
    добродетел, постигано в еволюционния опит. (507.5) 44:7.4

    21.  В тези възвишени светове периодът на детераждане не
    продължава много дълго. Твърде голяма разлика във възрастта на децата е
    нежелателна. Когато децата са приблизително на една възраст, те са способни
    да принесат много повече полза от взаимното развитие. И в тези светове те
    преминават великолепна подготовка с използването на състезателни системи,
    където интензивното изучаване на прогресивни области и отрасли на знанието
    води към разнообразни постижения в усвояването на истината, красотата и
    добродетелите. Нека не ви тревожи фактът, че даже такива прославени сфери
    пораждат достатъчно зло – действително и потенциално, което подбужда да се
    избира между истината и лъжата, между доброто и злото, между греха и
    праведността. (625.9) 55:3.10

    22.  Дарените с материален разум създания от еволюционните
    светове на седемте свръхвселени са способни да разберат единството на
    Божеството само чрез този личностно-енергиен синтез на Върховното Същество.
    Нито на едно ниво на битието Бог не може да превиши концептуалните
    възможности на съществата, живеещи на съответното ниво. Смъртният човек
    трябва – чрез признаване на истината, възприемане на красотата и поклонение
    на праведността – да стигне до признаване на Бога в любов и след това да се
    издигне чрез възходящи нива на божествата към постигане на Върховния.
    Божеството, след осъзнаването на неговата обединеност в енергията, може да
    бъде персонализирано в духа, постижим и постиган от смъртните същества. (641.4) 56:6.3

    23. Истината, красотата и добродетелта. (646.2) 56:10

    24.  През цялата тази велика епоха основният стремеж на
    прогресиращите смъртни е търсенето на пътища за по-добро разбиране и
    по-пълно претворяване на постижимите елементи на божествеността – истина,
    красота и добродетел. Това отразява стремежа на човека да разпознае Бога в
    разума, материята и духа. И следвайки тези търсения, смъртните все повече се
    потопяват в емпиричното изучаване на философията, космологията и
    божествеността. (646.3) 56:10.2

    25.  …Познаването на истината, възприемането на прекрасното
    води към чувството за вечна целесъобразност на тези неща, които се
    приближават към осъзнаването на божествената добродетел в отношението на
    Божеството към всички същества, и така даже космологията води към търсене на
    ценности на божествената реалност – към богосъзнанието. (646.9) 56:10.8

    26.  Световете, утвърдили се в светлината и живота, са
    изцяло посветени на осъзнаването на истината, красотата и добродетелта, тъй
    като тези качествени ценности съдържат в себе си разкриването на Божеството
    пред сферите на времето и пространството. Значенията на вечната истина са
    притегателни както за интелектуалната, така и за духовната природа на
    смъртния човек. Всеобщата красота обхваща хармоничните отношения и ритми на
    космическото творение, което притежава по-голяма притегателност за интелекта
    и води към обединено и синхронно разбиране на материалната вселена.
    Божествената добродетел изразява разкриването на безкрайните ценности на
    крайния разум, който е призван да ги осмисли и да издигне човешкото съзнание
    на висота, граничеща с нивото на духовното. (646.10) 56:10.9

    27.  Истината е фундамент на науката и философията,
    представяйки интелектуалната основа на религията. Красотата пробужда за
    живота, изкуството, музиката и ритмите на целия човешки опит. Добродетелта
    обхваща смисловото съдържание на етиката, нравствеността и религията –
    емпиричната жажда за съвършенство. (647.1) 56:10.10

    28.  Именно истината, красотата и добродетелта –
    интелектуалното приближаване на човека към вселената на разума, материята и
    духа, трябва да се съединят в една обединена представа за божествения и висш
    идеал. Според това, как смъртната личност обединява човешкия опит с
    материята, разума и духа, се извършва енергийно обединяване на този идеал
    във Върховността с последващо личностно изражение в Бога на бащината любов. (647.6) 56:10.15

    29.  Всеобщата красота е осъзнаването на отражението на
    Райския Остров в материалното творение, докато вечната истина е особеното
    служене на Райските Синове, които не само посвещават себе си на смъртните
    раси, но даже изливат над всички народи Духа на Истината. Божествената
    Добродетел по-пълно се проявява в преданото служене на многобройните
    личности на Безкрайния Дух. Съвкупността от тези три качества – любовта,
    това е представата на човека за Бога като за негов духовен Баща. (647.8) 56:10.17

    30.  За крайния човек истината, красотата и добродетелта
    включват пълно разкрване на божествената реалност. Когато разбирането на
    Божеството като любов намира духовно изражение в живота на богопозналите
    смъртни, те вкусват плодовете на божествеността: интелектуалния свят,
    социалния прогрес, моралното удовлетворение, духовната радост и космическата
    мъдрост. Високоразвитите смъртни, населяващи света в епохата на седмия етап
    на светлината и живота, знаят, че любовта е най-великото нещо във вселената,
    и знаят, че Бог е любов. (648.3) 56:10.20

    31.  Появата на истинското братство означава настъпване на
    такъв обществен ред, когато всеки с удоволствие помага на своите братя да
    носят тежестта на живота и действително желае да живее съгласно златното
    правило. Но такова идеално общество не може да се въплъти, докато слабите
    или порочните чакат възможността несправедливо и нечестиво да използват
    тези, чиято основна подбуда е стремежът да служиш на истината, красотата и
    добродетелите. В такава ситуация е реален само един път: тези, които живеят
    по “златното правило”, могат да основат прогресивно общество, в което ще
    изповядват своите идеали и едновременно надлежно ще се защитават от своите
    изостанали другари, които биха могли да се опитат да използват техните мирни
    наклонности или да разрушат тяхната напредваща цивилизация. (804.16) 71:4.16

    32.  Никакъв култ не е способен да се запази и да внесе принос
    в обществения прогрес и индивидуалното духовно развитие, ако не е основан на
    биологичното, социологично и религиозно значение на семейството. Устойчивият
    култ трябва да символизира постоянство в условията на непрекратяващи се
    изменения, да прославя обединяващото начало в потока разнообразни социални
    метаморфози. Той трябва да се опира на истинските значения, да възвисява
    красивите отношения и да прославя благите ценности, присъщи на истинското
    великодушие. (966.3) 87:7.8

    33.  Но разумът, в голяма степен озарен от духа, трябва да
    прояви сдържаност и търпимост по отношение на по-слабо озарените умове, на
    които е нужна символика за мобилизация на своето слабо духовно зрение.
    Силните не трябва да гледат с презрение на слабите. Тези, чието богосъзнание
    не се нуждае от символи, не трябва да лишават от великодушната помощ на
    символа тези, на които им е трудно да се покланят на Божеството и да почитат
    истината, красотата и добродетелта, без да прибягват към формата на ритуала.
    В молитвеното поклонение за повечето смъртни присъства символичния образ на
    обекта и целите на техните моления. (999.3) 91:5.7

    34. Практическото изпитание на всички тези необичайни
    религиозни преживявания на мистицизма, екстаза и вдъхновението се заключава
    в това, да се изясни помагат ли те на индивида да се сдобие със следните
    резултати:

    1. Да придобие по-добро и по-пълноценно физическо здраве.

    2. Да действа по-ефективно и с голяма полза в сферата на умствената
    дейност.

    3. По-пълно и с по-голяма радост да споделя своя религиозен опит с
    другите.

    4. Да достигне още по-голяма духовност в своя ежедневен живот и заедно с
    това честно да изпълнява прозаичните си задължения, свързани с обикновеното
    смъртно съществуване.

    5. Повече да обича и цени истината, красотата и добродетелта.

    6. Да пази признатите социални, морални, етически и духовни ценности.

    7. Да разширява своята духовна проницателност – богосъзнанието. (1000.6) 91:7.5

    35.  Бог отговаря на молитвите на човека, като разширява
    неговото разбиране за истината, подобрява възприятието на красотата и
    задълбочава представата за добродетелите. Молитвата е субективна постъпка,
    но тя влиза в съприкосновение с могъщите обективни реалности на духовните
    нива на човешкия опит. Тя е значителен стремеж на човека към свръхчовешки
    ценности. Молитвата е най-мощният стимул за духовен растеж. (1002.3) 91:8.11

    36.  Древноеврейската религия заключава в себе си
    философския преход от политеизма към монотеизма; тя е еволюционно свързващо
    звено между религиите на еволюцията и религиите на откровенията. Древните
    евреи са единственият от народите на Запада, преминал целия път от ранните
    еволюционни богове чак до Бога на откровението. Но широко разпространение
    тази истина получи само в дните на пророк Исая, който за пореден път учеше
    на смесена представа, обединяваща националното божество и Всеобщия Творец:
    “О, Господ Саваот, Бог на Израил, Ти, Боже, само Ти един; Ти сътвори
    небесата и земята.” В своето време надеждата за спасение на западната
    цивилизация се свързваше с възвишените древноеврейски концепции за
    добродетелите и прогресивните елински представи за красотата. (1011.15) 92:6.17

    37.  Каквито и сътресения да съпровождат социалното и
    икономическо развитие на цивилизацията, религията си остава истинска и
    полезна, ако развива в индивида опит, в който господстват истината,
    красотата, добродетелта, тъй като такава е истинската духовна концепция на
    висшата реалност. Чрез любовта и поклонението тази концепция придобива
    смисъл като братско отношение на човек към човека и синовно отношение на
    човека към Бога. (1089.12) 99:4.4

    38.  Социализацията на религията преследва реална цел.
    Задачата на груповата религиозна дейност – да се преобразува религиозната
    преданост; да се умножава привлекателността на истината, красотата и
    добродетелта; да се усилва притегателността на висшите ценности; да се
    усъвършенства служенето в духа на алтруистичното приятелство; да се
    прославят потенциалните възможности на семейния живот; да се развива
    религиозното образование; да се предоставят мъдрите съвети и духовното
    наставничество; и да се поощрява груповото поклонение. И всички живи религии
    поощряват човешката дружба, запазват нравствеността, спомагат за
    добросъседските отношения и улесняват разпространението на най-важното
    евангелие, заключено в съответните проповеди за вечно спасение. (1092.2) 99:6.2

    39.  Духовността става едновременно показател за близостта
    на човека към Бога и мярка на неговата полезност за своите ближни.
    Духовността повишава способността да виждаш красотата в материалното, да
    познаваш истината в значенията и да откриваш добродетели в ценностите.
    Духовното развитие се определя от способността за него и е право
    пропорционално на отстраняването на егоистичните свойства на любовта. (1096.1) 100:2.4

    40.  Вярването достига нивото на вярата, когато започва да
    мотивира живота и да определя начина на живот. Приемането на едно учение за
    вярно не е вяра; това е само вярване. Точно така не са вяра и увереността
    или убедеността. Състоянието на разума достига нивото на вяра само тогава,
    когато тя оказва решаващо влияние върху начина на живот. Вярата е жив
    атрибут на неподправен личностен религиозен опит. Човекът вярва в истината,
    възхищава се от красотата и почита добродетелта, но не им се покланя; такова
    присъщо на спасителната вяра отношение е съсредоточено само върху Бога,
    Който е олицетворение на всички тези атрибути и безкрайно повече. (1114.5) 101:8.1

    41.  Научавайки се да разпознава доброто и злото разумът
    проявява мъдрост; когато мъдростта избира между доброто и злото, истината и
    заблуждението, тя показва, че я ръководи духът. Така функцията на разума,
    душата и духа извечно се намират в тясно обединение и функционална
    взаимовръзка. Разумът е свръзан с фактическо знание, мъдростта – с
    философията на откровението, вярата – с живия духовен опит. Чрез истината
    човек придобива красота, благодарение на духовната любов той възхожда към
    добродетели. (1142.1) 103:9.10

    42.  Съществуването на Бог-Седмократния означава, че
    Райското Божество съзнава преградите на времето в еволюционните вселени на
    пространството. На каквато и далечина от Рая, в каквато и да е дълбочина на
    пространството да се появи материална личност, притежаваща потенциал за
    съхранение, там непременно ще присъства Бог-Седмократният със своето
    любвеобилно и милосърдно служене на истината, красотата и добродетелта,
    призван да помогне на това незавършено, борещо се еволюционно създание.
    Божественото служене на Седмократния се простира навътре към центъра, през
    Вечния Син към Райския Баща, и навън – посредством Извечно Древните към
    Бащите на вселените – Синовете-Създатели. (1164.2) 106:1.3

    43.  За материалните, еволюционните, крайните създания
    животът, основан върху претворяване в него на волята на Отеца, води
    непосредствено към върховността на духа в областта на личността и с една
    крачка приближава такива създания към разбирането на Отеца-Безкрайния. Такъв
    посветен на Отеца живот е живот, основан на истината, възприемащ красотата и
    изпълнен с добродетели. Такова познало Бога същество е вътрешно озарено от
    поклонение, а в своите външни прояви е изцяло посветено на искреното служене
    на всеобщото братство на всички личности – служене и помощ, изпълнени с
    милосърдие и подбуждани от любовта, докато всички тези жизнени качества се
    обединяват в еволюиращата личност на все по-високи нива на космическа
    мъдрост, самопретворяване, търсене на Бога и поклонение на Отеца. (1175.1) 106:9.12

    44.  В известен смисъл Настройчиците могат да спомагат за
    някакво взаимно обогатяване на планетите в сферите на истината, красотата и
    добродетелта. Но на тях рядко им се предоставя възможността за втори път да
    се внедрят на една и съща планета; понастоящем на Урантия няма нито един
    Настройчик, който да е служил тук преди това. Аз зная какво говоря, тъй като
    в архивите на Уверса се пазят техните номера и служебни досиета. (1199.1) 109:4.6

    45.  Понякога на човека се отдава да преживее моменти на
    озарение, да чуе незамлъкващия вътрешен божествен глас, което му позволява
    отчасти да осъзнае мъдростта, истината, добродетелта и красотата на
    постоянно пребиваваща във вас потенциална личност. (1199.3) 109:5.2

    46.  Вие не трябва да се отнасяте към сътрудничеството със
    своя Настройчик като към строго съзнателен процес, тъй като той не е такъв;
    но вашите мотиви и решения, вашата предана целеустременост и висши желания
    действително съставляват реално и ефективно сътрудничество. Вие сте способни
    съзнателно да се сдобиете с по-голяма хармония с Настройчика за сметка на
    следното:

    1. Решението да отговаряте на божественото ръководство, искреният
    стремеж да положите в основата на своя живот най-висшите представи за
    истината, красотата и добродетелите и след това да съгласувате тези
    божествени качества посредством мъдростта, поклонението, вярата и любовта.

    2. Любовта към Бога и желанието да станеш такъв като Него е истинско
    признание на божественото бащинство и любвеобилното поклонение на небесния
    Отец.

    3. Любовта към човека и искреният стремеж да му служиш е беззаветно
    признание на братството на хората в съчетание с разумната и мъдра любов към
    всеки от вашите близки.

    4. Радостното приемане на космическо гражданство е честно признание за
    своите нарастващи задължения по отношение на Висшето Същество, осъзнаване на
    зависимостта между еволюционния човек и разкриващото се Божество. Така се
    ражда космическата нравственост и се пробужда разбирането на всеобщия дълг. (1206.4) 110:3.6

    47.  Разумът е космическият инструмент, от който човешката
    воля може да извлече дисонансните акорди на разрушението – и същата тази
    човешка воля е способна да изпълни изискани мелодии на отъждествяване с Бога
    и последващото вечно битие. В крайна сметка посветеният на човека Настройчик
    е невъзприемчив към злото и е неспособен за греховността, но смъртният разум
    действително може да изврати, изкриви, направи порочна и безобразна в
    резултат от греховните интриги извратената и себична човешка воля. По
    аналогичен начин същият този разум може да бъде направен благороден,
    прекрасен, истински и добродетелен, действително велик – в съгласие с
    просветлената от духа воля на богопозналия човек. (1217.1) 111:1.6

    48.  В степента, в която еволюиращата моронтийна душа на
    човека се изпълва с истина, красота и добродетел като ценно претворяване на
    богосъзнанието, появяващото се в резултат същество става неразрушимо. Ако в
    развиващата се човешка душа не се увековечават непреходни ценности, то
    смъртното битие няма смисъл и самият живот е трагична илюзия. Но извечна
    истина е: това, което започвате във времето, вие със сигурност ще завършите
    във вечността – ако то е достойно за завършване. (1219.6) 111:3.7

    49.  Достойната за съхранение душа с точност отразява както
    качествените, така и количествените действия и мотивации на материалния
    интелект – предишното местонахождение на индивидуалността. При избора на
    истини, красота и добродетели смъртният разум тръгва по доморонтийния
    вселенски път под опеката на седемте спомагателни духове на разума,
    обединени от ръководството на духа на мъдростта. Впоследствие, след
    завършването на седемте кръга на доморонтийните дела, съвместяването на дара
    на моронтийния разум с разума, намиращ се под опеката на спомагателните
    духове, поставя началото на преддуховния или моронтиен път на придвижване в
    локалната вселена. (1237.1) 112:6.9

    50.  Концептуалните рамки на вселената са само относително
    верни; това са полезни опори, необходимостта от които с времето отпада във
    връзка с разпространението на по-широкото разбиране за космоса. Постигането
    на истината, красотата и добродетелта, нравствеността, етиката, дългът,
    любовта, божествеността, произходът, битието, целите, предназначенията,
    времето, пространството и даже Божеството са само относително верни.
    Понятието „Бог” е неизмеримо по-широко от понятието за Баща, но концепцията
    за Баща е висшата човешка представа за Бога; при все това изобразяването на
    отношенията между Създателя и създанието чрез взаимоотношенията между Бащата
    и Сина ще бъде разширено с тези свръхсмъртни концепции за Божеството, до
    които вие ще се издигнете в Орвонтон, в Хавона и в Рая. Човекът трябва да
    мисли в рамките на смъртната вселена, но това не означава, че той е
    неспособен да си представи други, по-висши рамки, в пределите на които може
    да протича мисловният процес. (1260.3) 115:1.2

    51.  Само окончателното проникване в истината, красотата и
    добродетелта на Висшето Същество би могло да разкрие на прогресиращото
    създание тези абсонитни качества на пределна божественост, които лежат отвъд
    рамките на концептуалните нива на истината, красотата и добродетелта. (1263.6) 115:3.19

    52. Висшето Същество е изпълнената с физическа хармония
    красота, надарената с интелектуално значение истина и породената от
    духовната ценност добродетел. То е наслаждението от истинския успех и
    радостта от вечното придобиване. То е свръхдушата на голямата вселена,
    съзнанието на крайния космос, съвършенството на крайната реалност и
    персонификацията на опита на Създатели и създания. В продължение на цялата
    бъдеща вечност Бог-Висшият ще бъде изразител на реалността на волевия опит в
    троичните отношения на Божеството. (1278.5) 117:1.1

    53.  Истината, красотата и добродетелта са взаимосвързани в
    служенето на Духа, величието на Рая, милосърдието на Сина и опита на
    Висшето. Бог-Висшият е истина, красота и добродетел, тъй като тези присъщи
    на божествеността понятия представляват крайните максимуми на опита по
    формирането и възприемането на идеи. Вечните източници на тези триединни
    свойства на божествеността се намират на свръхкрайно ниво, но създанието е
    способно да възприема такива източници като свръхистина, свръхкрасота и
    свръхдобродетел. (1279.5) 117:1.7

    54. Усъвършенстваната голяма вселена на тези бъдещи дни ще
    се отличава значително от това, което е тя днес. Ще отидат в миналото
    увлекателните дела – организирането на галактиките на пространството,
    имплантирането на живот в изменчивите светове на времето и развитието на
    хармония от хаоса, на красота от потенциалите, на истина – от значенията, на
    добродетели – от ценностите. Ще завърши крайното предназначение на времевите
    вселени! Възможно е да настъпи време на покой, на отдих от вековната борба
    за еволюционно съвършенство. Но не задълго! Несъмнено, уверено и необратимо
    загадката на възникващото Божество на Бог-Пределния ще отправи
    предизвикателство към тези усъвършенствани граждани на неизменните вселени
    точно така, както някога търсенето на Бога-Висшия се превърна в изпитание за
    техните борещи се еволюционни предци. Завесата на космическата съдба ще се
    вдигне, за да открие трансценденталното величие на пленителните абсонитни
    търсения на Всеобщия Баща на тези нови, по-високи нива, които се разкриват в
    пределния опит на създанията. (1293.1) 117:7.17

    55. Съзнанието на смъртния преминава от факта към
    значението и от значението към ценностите. Съзнанието на Създателя преминава
    от заключените в мислите ценности, през заключеното в думата значение, към
    факта на действието. Всеки път Бог трябва да действа, за да излезе от
    задънената улица на безусловното единство, присъщо на екзистенциалната
    безкрайност. Всеки път Божеството трябва да поражда образцова вселена,
    съвършени личности, изначална истина, красота и добродетел, към които да се
    стремят всички творения, съществуващи под нивото на Божеството. Всеки път
    Бог трябва отначало да намери човека, за да може човекът да намери
    впоследствие Бога. Всеки път отначало трябва да има Всеобщ Баща, преди да
    може да възникне всеобщо синовство и произтичащото от него всеобщо братство. (1299.3) 118:5.3

    56.  На началните стадии от съществуването на даден
    еволюционен свят естествените явления в материалното обкръжение на хората и
    личните желания на човека често изглеждат антагонистични. На смъртния често
    му е доста трудно да разбере много от това, което става в еволюционния
    свят – естественият закон нерядко изглежда жесток, безсърдечен и безразличен
    към всичко това, което в разбиранията на човека е истинско, прекрасно и
    благо. Но при прогресирането на човечеството в своето планетарно развитие
    ние забелязваме, че неговите възгледи се изменят под въздействието на
    следните фактори:

    1. Разширяване на проницателността на човека – по-доброто му разбиране
    на света, в който живее; повишаването на неговите способности да постига
    фактите на времето, изпълнените със смисъл рационални идеи, породени от
    духовна проницателност. Дотогава, докато хората използват само едно мерило
    за физическите неща, те никога няма да имат надежда за придобиване на
    единство във времето и пространството.

    2. Усилване на контрола на човека – постепенното натрупване на знания
    за законите на материалния свят, целите на духовното битие и възможностите
    на философската координация на тези две реалности. Човекът-варварин беше
    безпомощен пред натиска на природните сили, той беше роб, подчинен на
    жестокото господство на своите собствени страхове. Полуцивилизованият човек
    започва да отключва килера на тайните на естествените сфери и неговата наука
    бавно, но успешно разрушава предразсъдъците му, едновременно с това
    предоставяйки ново и разширено опитно основание за разбирането на
    философските значения и ценности на истинския духовен опит. Цивилизованият
    човек някога ще постигне относително господство над физическите сили на
    своята планета; любовта на Бога плодотворно ще се излее в неговото сърце в
    любов към събратята му, а ценностите на човешкото съществуване ще се
    приближат към пределите на възможностите на смъртния. (1306.1) 118:10.12

    57. 3. Вселенска интеграция на човека – задълбочаването
    на човешката проницателност заедно с повишаването на емпиричните постижения
    на човека го приближават към хармонията с обединяващите присъствия на
    Върховността – Райската Троица и Висшето Същество. Именно това създава
    пълновластието на Висшия в световете, отдавна утвърдили се в светлината и
    живота. Такива прогресивни планети действително са хармонични поеми,
    прекрасни платна на въплътената добродетел, постигната в търсенето на
    космическата истина. И ако това може да стане с една планета, то още
    по-велики неща могат да се случат на една система и на по-големите части от
    голямата вселена при постигане на устойчивото състояние, свидетелстващо за
    изчерпване на потенциалите на крайния растеж. (1306.4) 118:10.15

    58. Последната среща на Иисус с Гадиях беше свързана с
    обсъждането на доброто и злото. Усещането за несправедливост поради
    присъствието в света на злото наред с доброто силно безпокоеше този млад
    филистимец. Той каза: “Как може Бог, ако е безкрайно добър, да ни позволява
    да страдаме от нещастията, които носи злото; в края на краищата кой твори
    зло?” В тези дни все още мнозина вярваха, че Бог твори и доброто, и злото,
    но Иисус никога не учеше на такава лъжлива представа. Отговаряйки на този
    въпрос, той каза: “Братко мой, Бог е любов; затова Той не може да не бъде
    добродетел и Неговата добродетел е толкова голяма и реална, че е неспособна
    да съдържа в себе си малкото и нереално зло. Бог е толкова недвусмислено
    добър, че в Него няма абсолютно никакво място за пагубно зло. Злото
    представлява незрелите решения и лекомислените постъпки на онези, които се
    съпротивляват на добротата, отхвърлят красотата и предават истината. Злото е
    само заблуждението на незрелостта или разрушителното и изкривяващо
    въздействие на невежеството. Злото е неизбежната тъмнина, неотстъпно
    следваща неразумното отразяване на светлината. Злото е това, което е мрачно
    и неистинно и което, при съзнателно приемане, става грях. (1429.1) 130:1.5

    59.  В хода на тази беседа, продължила далеч след полунощ,
    юношата помоли Иисус да му разкаже за разликите на Божията воля от този акт
    на човешкия разум, който също се нарича воля. Същността на отговора на Иисус
    се заключаваше в следното: Божията воля е Божий път, съучастие в избора на
    Бога в условията на всяка потенциална алтернатива. Затова изпълнението на
    Божията воля е опит на постепенно придобиване на все по-голямо богоподобие,
    а Бог е източник и цел на всичко добродетелно, прекрасно и истинско.
    Човешката воля е човешки път – съвкупност от това, което смъртният решава да
    бъде и каквото реши да прави. Волята е преднамерен избор на самоосъзнаващо
    същество, водещ към решение-действие, основано на разумна рефлексия. (1431.2) 130:2.7

    60. Добродетелта винаги расте, стремейки се към нови нива
    на все по-голяма свобода на нравствено самопознание и придобиване на духовна
    личност – към откриване на вътрешния Настройчик и отъждествяване с него.
    Опитът е благо, когато повишава възприемането на красотата, укрепва
    нравствената воля, задълбочава разбирането на истината, разширява
    способността да обичаш и служиш на своите събратя, възвисява духовните
    идеали и обединява висшите временни човешки подбуди с вечните планове на
    вътрешния Настройчик; и всичко това води непосредствено към повишаване на
    желанието да изпълниш волята на Отеца и с това усилва божествената страст –
    да намериш Бога и да станеш подобен на Него. (1458.2) 132:2.5

    61. Добродетелта е жив, относителен, винаги прогресиращ и
    неизменно личен опит, който е извечно взаимосвързан с разбирането на
    истината и красотата. Добродетелта се открива в признаването на позитивните
    истински ценности на духовното ниво, които в човешкия опит трябва да се
    противопоставят на своята негативна противоположност – на сенките на
    потенциалното зло. Добродетелта се открива в признаването на истинските
    ценности на духовното ниво, които в човешкия опит трябва да се
    противопоставят на своята активна противоположност – сенките на
    потенциалното зло. (1458.4) 132:2.7

    62. Към времето на достигане на Рая способността на
    възходящия смъртен да се приобщава към истинските и духовни ценности се
    увеличава дотолкова, че неин резултат се оказва постигането на съвършенство
    на притежанието на светлината на живота. Такава усъвършенствана духовна
    личност толкова изцяло, толкова божествено и духовно се обединява с
    позитивните и висши качества на добродетелта, красотата и истината, че става
    напълно невероятно подобен праведен дух да може да хвърли някаква негативна
    сянка върху потенциалното зло, попадайки под търсещия просветващ поток от
    божествено сияние на безкрайните Управители на Рая. Във всички такива
    духовни личности добродетелта повече не е частична, сравнителна и
    относителна; тя става божествено пълна и духовно изчерпваща; тя достига
    чистотата и съвършенството на Висшия. (1458.6) 132:2.9

    63. Разкритата истина – индивидуално откритата истина, е
    висша наслада за човешката душа; такава истина е съвместно творение на
    материалния разум и пребиваващия в човека дух. Вечното спасение на тази
    разбираща истината и любяща красотата душа се гарантира от жаждата за
    добродетели, която води този смъртен към единството на целта – да изпълни
    волята на Отеца, да намери Бога и да стане такъв, какъвто е Той. Между
    истинското знание и истината никога няма противоречия. Противоречието е
    възможно между знанието и човешките вярвания – вярванията, които са украсени
    с предразсъдъци, изкривени от страх и подчинени на смъртната боязън от
    сблъсъка с новите факти на материалните открития или духовния прогрес. (1459.4) 132:3.4

    64. Духовната еволюция е опит на все по-голямото и
    доброволно избиране на добродетели, съпровождано от съответно и
    последователно намаляване на възможностите на злото. С постигането на
    окончателност на избора на добродетели и с придобиването на максимална
    способност за възприемане на истината възниква съвършенство на красотата и
    светостта, праведността на които навечно изключва възможността за поява даже
    на идеята за потенциално зло. Действайки на толкова високи нива на
    божествена добродетел, такава богопознала душа не хвърля сянката на злото,
    присъщо на съмнението. (1460.1) 132:3.8

    65.  На римския войник, който ги съпровождаше по
    крайбрежието на река Тибър, Иисус каза: “Бъди храбър и в мислите, и в делата
    си. Смело върши справедливост и бъди достатъчно великодушен за милосърдие.
    Накарай своята низша природа да се подчинява на по-висшата така, както ти се
    подчиняваш на своите командири. Почитай добродетелта и превъзнасяй истината.
    Избирай прекрасното, а не уродливото. Обичай своите събратя и с цялото си
    сърце търси Бога, защото Бог е твоят небесен Баща.”(1461.4) 132:4.6

    66. Учителят не предлагаше решения за нерелигиозните
    проблеми на своето време или за някоя следваща епоха. Иисус искаше да развие
    духовно разбиране за вечните реалности и да пробуди интерес към самобитния
    живот; той обръщаше внимание само на основополагащите и неизменни духовни
    потребности на човешкия род. Разкри добродетел, равна на Бога. Той възвиси
    любовта – истината, красотата и добродетелта като божествен идеал и вечна
    реалност. (1583.5) 140:8.31

    67. Макар че религиите на света имат двояк произход –
    естествен и богооткровен, във всяко време и във всеки народ могат да се
    открият три явни форми на религиозно чувство. Съществуват три форми на
    религиозен подтик:

    1. Примитивна религия. Полуестествената и истинска подбуда да се боиш
    от тайнствените енергии и да се покланяш на висшите сили; основно, това е
    религия на физическата природа, религия на страха.

    2. Религия на цивилизацията. Прогресира щите религиозни представи и
    обичаи на цивилизованите раси – разсъдъчната религия, рационална теология,
    която се строи върху авторитета на установената религиозна традиция.

    3. Истинска религия — религията на откровението. Разкриването на
    свръхестествени ценности, частично проникване във вечните реалности,
    съприкосновение с добродетелта и красотата на безкрайния характер на
    небесния Отец, духовната религия, която може да се демонстрира в човешкия
    опит. (1728.4) 155:5.2

    68. Но нека ви предупредя против безразсъдството на такова
    преодоляване на съблазните, когато едно желание се заменя с друго и привидно
    по-високо само за сметка на силата на човешката воля. Ако действително
    желаете да удържите победа над съблазните на по-малко съществената низша
    природа, вие трябва да постигнете такова състояние на духовен растеж, при
    което ще притежавате истинско неподправено влечение и любов към по-високите
    и идеалистични форми на поведение, с които вашият разум иска да замени тези
    по-низши и по-малко идеалистични наклонности, възприемани от вас като
    съблазни. Така ще се освободите от съблазните с помощта на духовното
    преображение, вместо все повече да натоварвате себе си с товара на измамното
    подтискане на смъртните желания. Старото и низшето ще бъде забравено в
    любовта към новото и висшето. Красотата винаги тържествува над грозотата в
    сърцата на тези, които са озарени от искрена любов към истината. В
    очистващата енергия на новото и искрено чувство е заключена огромна сила. И
    отново ви казвам: не отстъпвайте пред злото, а побеждавайте злото с добро.” (1738.4) 156:5.5

    69. Когато хората са лишени от възможността да се покланят
    на Бога в природния храм, те трябва да направят всичко, което е по силите
    им, за създаване на храмове на красотата – привлекателни в своята простота
    художествено оформени светилища, където, заедно с интелектуалния подход към
    духовното общуване с Бога, биха могли да се пробуждат най-висшите човешки
    емоции. Истината, красотата и светостта са могъщи и действени помощници в
    истинското поклонение. Но само богатата украсеност и прекомерната
    натруфеност на сложното и показно човешко изкуство не спомагат за духовно
    общуване. Красотата е най-религиозна, когато е най-проста и естествена.
    Какво нещастие, че децата за пръв път се запознават с публичното поклонение
    в хладни и голи помещения, изцяло лишени от увличаща красота и толкова далеч
    от каквито и да било признаци за добро настроение и въодушевяваща святост!
    Детето следва да се запознае с поклонението сред природата, а впоследствие
    то трябва да съпровожда своите родители в обществените домове за религиозни
    събирания, които трябва да бъдат поне толкова привлекателни и художествено
    прекрасни, както и домът, в който то живее. (1840.5) 167:6.6

    70.  Преди да можете да се надявате на адекватно разбиране
    на теорията и практиката на Иисус за непротивенето на злото, на вас ви е
    необходимо да постигнете тази философия на живата гъвкавост и космическата
    адаптируемост на божествената истина към индивидуалните изисквания и
    способности на всеки Божий син. В своята същност учението на Иисус е духовна
    декларация. Даже материалните производни на неговата философия е невъзможно
    успешно да се разглеждат откъснато от техните духовни взаимовръзки.Духът на
    предписанията на Учителя се заключава в непротивенето на всички егоистични
    реакции на вселената в съчетание с енергичното и последователно постижение
    на праведните нива на истинските духовни ценности: божествената красота,
    безкрайната добродетел и вечната истина – да познаваш Бога и да ставаш все
    повече подобен Нему. (1950.4) 180:5.9

    71. “Мир вам. Цяла седмица очаквах възможност да ви се явя
    отново, когато всички се съберете, за да чуете отново моето поръчение – да
    отидете при хората с проповедта за Евангелието на Царството. И отново ви
    казвам: както Отецът ме изпрати в този свят, така и аз изпращам вас. Както
    аз разкрих Отеца, така и вие ще разкриете божествената любов – не само с
    думи, но и със своя ежедневен живот. Изпращам ви в света, не за да обичате
    душите на хората, а по-скоро за да обичате хората. Трябва не само да
    възвестявате радостите небесни, но и да демонстрирате в своя ежедневен опит
    тези духовни реалности на божествения живот, доколкото чрез своята вяра вие
    вече придобихте Божия дар – вечния живот. Когато повярвате, когато небесната
    сила, Духът на Истината, се спусне върху вас, вие няма да скривате своята
    светлина тук, зад затворените врати; ще се запознаете с любовта и
    милосърдието Божие над цялото човечество. Сега, гонени от страх, вие не
    искате да забелязвате неприятните за вас факти, но когато бъдете кръстени от
    Духа на Истината, смело и радостно ще се устремите напред, насреща на новия
    опит – възвестяването на благата вест за вечния живот в Царството Божие.
    Можете да останете за малко тук, в Галилея, докато се възстановите от шока,
    с който е съпроводен преходът от фалшивата сигурност от спазването на
    традициите към новия ред – властта на фактите, истината и вярата във висшите
    реалности на живия опит. Вашата мисия в света е основана на факта, че аз
    преживях сред вас живот, разкриващ Бога, и на тази истина, че вие и всички
    останали хора сте Божии синове; и тази мисия ще се заключава в живота, който
    ще преживеете след хората – в настоящия и жив опит на любовта към хората и
    служенето на тях. Обичайте хората и им служете така, както аз обичах вас и
    ви служих. Нека вярата разкрие пред света вашата светлина; нека откровението
    на истината отвори очите, ослепени от традициите; нека вашето любвеобилно
    служене изкорени предразсъдъците, породени от невежеството. Така,
    сближавайки се със своите събратя по взаимно разбиране, състрадание и
    самоотверженост, вие ще ги отведете до спасителното познание на любовта към
    Отеца. Юдеите превъзнасят добродетелта; гърците се прекланят пред красотата;
    индусите проповядват преданост; далечните аскети учат на почтение, на
    римляните им е нужна лоялност; аз изисквам от своите ученици живот – живот,
    преживян в любвеобилно служене на събратята си в плът.” (2043.1) 191:5.3

    72. Когато всички свършиха да закусват и седяха край огъня,
    Иисус помоли Петър и Йоан да се разходят заедно с него покрай брега. По пътя
    той попита Йоан: “Йоане, ти обичаш ли ме?” И когато Йоан отговори: “Да,
    Учителю, с цялото си сърце”, Иисус каза: “Тогава, Йоане, остави своята
    нетърпимост и се научи да обичаш хората така, както аз ви обичах. Посвети
    своя живот на доказателството на това, че любовта е най-голямата ценност в
    света. Именно любовта на Бога подбужда хората да търсят спасение. Любовта
    предшества всякаква духовна добродетел; тя е основата на всичко, което е
    истинско и прекрасно.” (2047.5) 192:2.1

    73.  В религията Иисус отстояваше метода на опитното
    познание и го следваше така, както съвременната наука следва метода на
    експеримента. Ние намираме Бога благодарение на направляващото въздействие
    на духовното постижение, но постигаме присъщата на душата проницателност
    чрез любовта към прекрасното; търсенето на истината, верността към дълга и
    поклонението към божествената добродетел. Но от всички тези ценности
    истинският проводник към неподправена проницателност е любовта. (2076.5) 195:5.14

    74. Но религиозните водачи правят огромна грешка, когато
    опитвайки се да вдигнат съвременния човек на духовни битки, тръбят в тръбата
    на Средновековието. Религията трябва да се погрижи за нови лозунги,
    съответстващи на духа на времето. Нито демокрацията, нито която и да е
    политическа панацея няма да замени духовния прогрес. Лъжливите религии могат
    да отразяват избягване от реалността, но в своето Евангелие Иисус доведе
    смъртния човек до прага, зад който започва вечната реалност на духовната
    еволюция. (2077.7) 195:6.11

    75.  Петър завърши своята проповед с думите: “Ние твърдим,
    че Иисус Назарянин не е умрял; ние заявяваме, че той е възкръснал от
    гробницата; ние възвестяваме, че сме го видели и сме говорили с него.” Още
    щом той завърши своето утвърждаване на вярата, редом с него, пред очите на
    всички тези хора, се появи Учителят в моронтийна форма, като се обърна към
    тях с познатите думи: “Мир вам; моя свят оставям на вас.” Явявайки се пред
    тях и произнасяйки тези думи, той изчезна. Това стана петнадесетото
    моронтийно явяване на възкръсналия Иисус вещ. (2078.3) 195:6.17

    76. Райските ценности на вечността и безкрайността,
    истината, красотата и добродетелта са скрити във фактите – явленията на
    пространствено-времевите вселени. Но необходимо е да гледаш с очите на
    вярата родения в духа смъртен, за да се научиш да забелязваш и различаваш
    тези духовни ценности. (2078.7) 195:7.4

    77. Съвременната епоха няма да приеме религия, която
    противоречи на фактите и не се съгласува с нейните висши представи за
    истината, красотата и добродетелта. Удари часът на новото откритие на
    истинските, изконни основи на днешното изкривено и компрометирано
    християнство – откриването на истинския живот и учения на Иисус. (2083.1) 195:9.5

    78.  В представите на Иисус човека Бог беше свят, справедлив
    и велик, точно както и истински, прекрасен и добродетелен. Всички атрибути
    на божествеността се съсредоточиха в неговото съзнание като “волята на
    небесния Отец”. Богът на Иисус беше едновременно и “Святият на Израил” и
    “Живият и любящ небесен Баща”. Иисус не беше първия, който представяше Бога
    като Баща, но той възвиси и разви тази идея, превръщайки я във възвишен опит
    благодарение на новото разкриване на Бога и възвестяването на това, че всяко
    смъртно създание е дете на този Баща на любовта, син Божий. (2087.2) 196:0.2

    79.  Идеализацията на истината, красотата, добродетелта и
    стремежа да им служи няма да заменят автентичния религиозен опит – духовната
    реалност. Психологията е идеализма не са равнозначни на религиозна реалност.
    Проекциите на човешкия интелект действително са способни да творят лъжливи
    богове – богове създадени по образ на човека, но истинското богосъзнание има
    друг произход. Богосъзнанието е присъщо на вътрешния дух. Много религиозни
    системи са основани на формулировки на човешкия интелект, но богосъзнанието
    не задължително е част от тези гротескни системи на религиозно робство. (2095.7) 196:3.23

    80. Бог – това не е изобретение на човешкия идеализъм: той
    е самият източник на подобни проникновения и ценности на свръх животинско
    ниво. Бог – това не е хипотеза, формулирана за обединяване на човешките
    представи за истината, красотата и добродетелта: той е изпълнена с любов
    личност, и добродетелта на човешкия свят се обединяват с все по-голяма
    духовност в опита на смъртните възходящи към реалностите на Рая. Единството
    на истината и красотата и добродетелите може да се въплъти само в духовния
    опит на позналата Бога личност. (2095.8) 196:3.24

    81.  Еволюционният разум е способен да открие закона,
    морала и етиката, но посветеният на него дух, вътрешният Настройчик,
    разкрива на еволюционния човешки разум законодателя – Отеца, източника на
    всичко истинско, прекрасно и благо; и такъв просветлен човек има религия и
    той е духовно подготвен за дълго и увлекателно търсене на Бога. (2096.2) 196:3.26

    82. Религиозното проникновение е способно да превръща
    поражението във високи стремежи и нова решимост. Любовта е най-висшата
    подбуда, която човек може да използва в своя възход във вселената. Но когато
    любовта е лишена от истина, красота и добродетел, тя става само емоция,
    философско изкривяване, психическа илюзия, духовна заблуда. Любовта винаги
    трябва да се определя отново на последващите нива на моронтийното и
    духовното развитие. (2096.5) 196:3.29

    83. Животът на някои хора е твърде велик и благороден, за
    да се спусне на това ниско ниво, на което би бил само успешен. Животното е
    принудено да се приспособява към средата и с това се отдалечава от
    ограниченията на днешния материален свят чрез проникновението присъщо на
    божествената любов. Тази представа за любовта поражда в душата на човека
    свръхживотински стремеж да намери истината, красотата и добродетелта. И
    когато действително ги намира, той се възвеличава в техните обятия, той се
    изпълва с желание да ги живее, да твори добро. (2096.8) 196:3.32

    84. Осъзнаването на Бога е еквивалентно на интеграция на
    своето “аз” във вселената, и то на най-високите вселенски нива на духовната
    реалност. Само духовното съдържание на всяка ценност остава нетленно, а
    значи всичко това истинско, прекрасно и благо, което го има в човешкия опит,
    не може да загине. Ако човекът не избере пътя на спасението, то вечният
    Настройчик съхранява тези реалности родени в любовта и възпитани в
    служенето. И всички те са част от Всеобщия Баща. Отецът е живата любов и
    този живот на Бащата е заключен в неговите Синове. И духът на Бащата
    пребивава в синовете на неговите Синове – смъртните хора. В крайна сметка,
    идеята за Бащата, както и преди, си остава най-висшата представа на човека
    за Бога. (2097.3) 196:3.35

    ***

     

    Other translations:

    English

    Spanish
    Portuguese
    French
    Latvian
    German
    Finnish
    Netherlands
    Russian
    Italian
    Korean
    Polish
    Magyar (Hungarian)
    Swedish
    Estonian
    Romanian

     

    ***

Viewing 1 post (of 1 total)

Login to reply to this topic.

Not registered? Sign up here.